Пропускане към основното съдържание

Публикации

Показват се публикации от февруари, 2021

Кошкундалевската гора

  К О Ш К У Н Д А Л Е В С К А Т А   Г О Р А                 По стечение на обстоятелствата и неподвластен небесен промисъл, младият пес проскимтя точно тук. Би могло да се случи и всякъде другаде. Да придобие друг външен вид, но всичко се докара именно така. Намери се в подмола под коренището на огромния многовековен дъб в местността Сренчичер и заключената й от върховете Чичеро (лат. Който насочва към важно място), Юдено (вероятното важно място) и Гламата (скалисто възвишение)   територия. Около дъба растяха редки и хилави бусори смрадлика, тънкостеблен ясен и акация, но храна въпреки оскъдната растителност, не липсваше - главно поради сериозната охрана на територията им от страна на родителите му. Срещаше се заек, сърна, а малко по-надолу в междубарието всред буйна тревиста растителност пладнуваше семейство от прасета. Младият пес растеше в рога на изобилието. Растеше с бързи темпове. Бе и са...

Парад на бесовете

  ПАРАД НА БЕСОВЕТЕ   В памет на капитан Ангелов                 Нея сутрин на развода ротният се яви с отново пуснат мустак! Това идваше да подскаже, че се задават тежки времена. Горко ни!             „Рота, строй сеее!             Рота мирно!!!”             Ревна като млад лъв заместник ротният командир – старши лейтенант Касабов.             Заповедта се изпълни със скоростта на светлината, че и малко по-бързо. „Другарю капитан, (бяхме другари) ротата е строена и готова за провеждане на сутрешния развод” – докладва заместник ротният, отдавайки чест на капитана, изпънат като струна. -                ...

Зарезанска изповед

  ЗАРЕЗАНСКА ИЗПОВЕД                 Отново сме при теб, Св. Трифоне. Защото в тебе намираме утеха. И – защото сме в опозиция. Винаги и на всичко. Ти, Св. Трифоне, си мъченик. И ние сме мъченици, ала сме без вяра. Не вярваме в Бога, не вярваме на себе си, камо ли на ближния. Все пак ти ни сближаваш. Ти и твоят повелител – Дионис. Тежко е да живееш сам. Та ето затова в теб е утехата ни.             „Неверници”   сме ние, Св. Трифоне. Нито можем да се наречем работници, нито земеделци, нито градинари, нито овощари, да не говорим – понеже ще е богохулство – лозари. И като поета велик – в тежко вино търсим утеха. И вдигаме оргии, но не сме харамии. А-а, вече не сме. Станахме овце, Св. Трифоне. Понеже сме гладни, а и нищо нямаме. Крадем и се трепем – та затуй във виното търсим утеха, за да забравим орисията си. Свети Трифоне, във виното давим мъката си и...