Зарезанска изповед

 

ЗАРЕЗАНСКА ИЗПОВЕД

 

 

            Отново сме при теб, Св. Трифоне. Защото в тебе намираме утеха. И – защото сме в опозиция. Винаги и на всичко. Ти, Св. Трифоне, си мъченик. И ние сме мъченици, ала сме без вяра. Не вярваме в Бога, не вярваме на себе си, камо ли на ближния. Все пак ти ни сближаваш. Ти и твоят повелител – Дионис. Тежко е да живееш сам. Та ето затова в теб е утехата ни.

            „Неверници”  сме ние, Св. Трифоне. Нито можем да се наречем работници, нито земеделци, нито градинари, нито овощари, да не говорим – понеже ще е богохулство – лозари. И като поета велик – в тежко вино търсим утеха. И вдигаме оргии, но не сме харамии. А-а, вече не сме. Станахме овце, Св. Трифоне. Понеже сме гладни, а и нищо нямаме. Крадем и се трепем – та затуй във виното търсим утеха, за да забравим орисията си.

Свети Трифоне, във виното давим мъката си и изглежда заради това сме винари. Във виното градим илюзиите си и заради това сме оптимисти. А в резитбата е новата ни надежда. Тя ни крепи и с нея живеем. На какво друго да се надяваш? Така е било и ще бъде.

            Теб, Св. Трифоне, те обезглавили – зарад вярата ти. Ние сме „неверници”, а комай и глави нямаме, но теб те благославяме: „Нека се свети името твое и да е вечна капката, и майка и, както нашата мъка и надеждите ни”.

                                                                                                                         

                                                                                           Борис Церовски