Галиматия

 

ГАЛИМАТИЯ

 

    Ефрем Сирака спря коня пред хоремага. Бившият хоремаг! А понастоящем кръчма без име. Слезе от каруцата и завърза дизгина за предното ляво колело. Изправяйки се, обходи с поглед прилежащото към кръчмата пространство. Отиде и извади от висящата от външната страна на ритлата торба половин литрова бутилка – тип пластмасарка. Сключвайки ръце зад кръста, с бутилката в ръка заизкачва стълбището, водещо към входа на кръчмата, но не влезе вътре, а сви по тераската. На изнесена маса отвън седяха приятелите му и попийваха зелена мента. Заставайки пред тях, той тропна посред масата с бутилката и с дебел глас рече: 

    - Как я карате Вие Господа, Гоцо Джив и ти Лече Корей? – после додаде – Работаете! Работайте! Работайте! Па ще видим до къде ще я докарате!? 

    Лече Корей взе бутилката в ръка, поразклати я и отсече:

    - Ракиджос!

    - Къде я сгоди бе, Сирако?! – възкликна Гоцо Джив

    - Не съм я сгодил – подхвана Ефрем Сирака и в повествователен стил изложи историята: На връщане от ливадата, като нагазихме в реката със Звездо, той се наведе да пие вода, но не пиеше. Само се наслаждаваше на хладната вода, която миеше бърните му. Оставих го. А он си мисли, че я мислим, че он пие вода, а он си дъъне!

           Ефрем Сирака се шегуваше с подобна история, разказана от бивш техен колега, която бе известна на другарите му и негови колеги, с които понастоящем не бяха на работа поради проблеми с енергоснабдяването в предприятието им. 

        -И? – подкани го да мине по същество Лече Корей

        -И – продължи Сирака – срещу ни, от пътя из върбака, пъкна магарешка каруца с другоселец. Другоселецът не ни изчака, а направо нагазиха в реката над нас. Не минаха и пет метра и заглъзнаха. Магарето се мъчи, въртя се и на ляво, и на дясно, но не помръдваха. Слезе и другоселеца, мина отпред, тръна да дърпа, но не ставаше и не помръдваха. Тогава ние със Звездо направихме един заход отвън и завихме. Върнахме се в брода. Качнахме магарешката каручка за едната страна и ги повлякохме, като бръмбар сламка! Човекът остана много доволен, бръкна в кош пълен със слама и извади тая бутилка. Дари ми я! Идвал за ракия и вино тук, защото в Свети Врачеж няма нито от едното, нито от другото! – помълча малко, гледайки отгоре на приятелите си и каза: И какъв е изводът? Изводът е: Прави добро, за да те стига! Защото, каквото посееш, това и ще жънеш! Ъхъм! – допълни със затворена уста.

        Още не свършил с нравоучителностите и назидателността си Ефрем Сирака и пред него застана кръчмарят, който с реверанс му поднесе чашка. Нещо повече от необичайно. Вярно, кръчмарят бе нов в бранша, сдоби се с хоремага индиректно. Съпругата му произлизаше от знатен род, а за тая работа заслуга имаше и Ефрем Сирака. Той ги сгоди. Занимаваше се с тия неща. И други бе сгодил. Едни помнеха, други не. Нормално. 

        Кръчмарят се върна отново вътре, а колегите на Сирака поднесоха чашките си, които изпразниха на екс. Ефрем напълни всички чашки, чукнаха се, както обикновено го изисква етикетът. Отпиха от „Ракиджоса“ и в един глас възторжено обявиха:

        - Крушовица!

     Крушовицата се оказа мека, ароматна, тънкопивка и въодушевяваща. Скоро компанията подвзета от напор на буйни чувства, отвориха устни и запяха. Първа песен, разнесла се от масата бе: „Тук там – тук там кисело мляко“. След нея се заредиха „Бели манастири“, „Стари дядо овце пасе“, „Заблеяло ми агънце“ – на Машалов, а Лече Корей солово подхвана „Черна котка – бял котарак“ – на Кустурица. Щом той свърши Ефрем Сирака в боен дух извиси глас с потъналият в забрава химн „Шуми Марица“. Запяха и останалите, което бе силно изненадващо, тъй като се оказа, че независимо от всичко, знаят текста и мелодията. Подкокоросан от силни чувства един полицай извади пистолет и пусна три изстрела в пространството. След това го уволниха.

        Лече Корей, през замрежен поглед, съзря в близост до тях своя племенник със съпругата му, рускинята Тамара. Тогава, погнат от неясна идея, се обърна към Ефрем Сирака с предложението да разкаже за водопоя. Сирака не се поколеба и разказа в пълни подробности инцидента, което предизвика експлозия от смях. В това време Маргит Андрю Глог, съпругата на Ефрем Сирака, се промъкна измежду тълпата, зграбчи съпруга си под мишници и като разрина събралите се пред себе си, го метна отгоре на капрата. Бе едра и кокалеста жена тя и шестдесетте килограма на мъжа й не й представляваха никаква трудност. Сетне отвърза дизгина от предното колело, качи се на каруцата, хвана Сирака през кръста и викна:

        - Диии, Звездо!

        Звездо още от място скокна в галоп и колкото повече път изминаваше, толкова повече увеличаваше скоростта, сякаш погнат от зли духове, които се бяха вселили в него, докато стоеше блокиран пред кръчмата.

        Пристигайки у дома, Маргит Андрю Глог освободи коня, заведе съпруга си в спалнята и под пара отиде та извика две съседки, с които се заеха да опразват бъдъна в мазето от джибрито. Изхвърлиха го на бунището. А пуйките им на часа се заеха да сравнят скандалната могила. И се справиха доста бързо. Когато дъщерята на семейство Сиракови се прибра от училище за обяд от могилата нямаше и помен. Все пак момичето забеляза усърдието на пуйките да прикрият и най-незначимата следа и попита майка си: „Какво шоват тия пуйки?“

        -  Пукница – отговори тя

        „Трябва да е на унгарски!“ – помисли си момичето.

        Маргит веднага я въведе в кухнята, сложи й обяда с обяснение, че те с баща й вече са свършили тая работа и той сега е в спалнята.

        Ефрем Сирака се събуди рано, още по тъмно на следващия ден. Бе му някак чоглаво, а умът му не можеше да обистри предходните събития, но го гризеше чувството щото има нещо нечитаво. Той се измъкна тихо от леглото, навлече набързо дрехи и се измъкна от спалнята най-потайно. Подреди двете каруци. Голямата отпред, малката закачи за нея, изведе коня – впрегна го и се изниза в полумрака, като разбойници от местопрестъпление. Конят му съдейства и за разлика от друг път въобще не пръхтя.

          Маргит не спеше. Преструваше се, че спи, а щом каруците затрополиха по пътя, стана от леглото. Завъртя се из кухнята, остави закуска на детето и излезе на двора, за да пусне пуйките. Когато отвори вратата на кокошарника, никой на излезе. Тя се наведе с почуда и що да види – вътре бе мъртвило. Пуйчите тела се бяха разсеяли по пода и никоя не даваше признак на живот. Маргит Андрю Глог едва не припадна, но се овладя. Бе твърд и силен човек тя. Човек преживял война. На три годишна възраст пред погледа й се срутваха къщи, виеха сирени. Пред погледа си и днес виждаше полюшкващите се тела в каруците, които отиваха към гробищата. Такъв човек е – хладнокръвен, безстрашен и дълбоко в душата си нежен, а сърцето му кърви и е готов да скокне срещу всяка несправедливост без какъвто и да е страх. Изстрадалият човек е снизходителен, носи на удари и го е страх единствено от себе си.

        Несъмнено джибрито бе изтровило птиците. Ако можеше да се минимализират загубите, то това беше незабавно да бъдат сложени в буркани и вакумирани. Все пак не бяха умряли от шап. Маргит веднага отиде при съседките си и ги извика да дойдат да й помогнат в подготвителната дейност. Съседките, като селски жени, отдавна се бяха ошетали и незабавно се озоваха на помощ. За по-малко от час пуйките бяха оскубани, оставаше операцията за понататъшната подготовка към бурканисването, която изискваше топла вода и най-вече ученичката да замине на училище и да не бъде свидетел на поголовно изтребителната операция.

        Съседките на Маргит Андрю Глог си заминаха в изчакване за повикване, а Маргит пристъпи към заравяне на перушината, като изкопа огромен трап на сред бунището, докато междувременно топлеше вода в голям бакърен котел. Ученичката замина и Маргит повика съседките си, за да довършат трудоемката работа. Тридесет пуйки бяха това. Когато жените пристигнаха от двора се дочу някакво хълцукане. Маргит и съседките се ослушаха учудени от тоя смутителен звук, поради прилика, макар и много слаба, с пуйчото такова. Хълцукането, не само се повтори, но и се усили. Пуйките оживяха. Жените се гледаха втрещени и в недоумение. Една предположи, че не са били мъртви, а опиянени! Докато Маргит и съседките й недоумяваха, пуйките се вдигнаха на крака и като видяха недобре затворената дворна порта се втурнаха навън, надавайки  страховито и зловещо хълцукане. Препускайки обезумели из улиците, те смутиха всичко живо. Хората спираха втрещени и не вярваха на очи, но и стъписани от видяното. Пощурелите голи животни, на вид пуйки, предизвикваха у тях всевъзможни чувства, поради несъвместимостта с всяка логика, която може да потърси човек. По-склонните към суеверие, намериха, че тая работа е съмнителна, необяснима и твърде обезпокоителна. Решиха да се обърнат за тълкуване към местната Сибила. Така я наричаха, защото предреченото от нея почти винаги се потвърждаваше. Когато дузина жени я посетиха и й разказаха страносттите връхлетяли селото им, то самата тя вече разсъждаваше и търсеше отговор на случващото се, дочула необикновеното хълцукане носещо се из пространството. Минута-две тя остана безмълвна пред очакващите тълкуванието, после изведнъж сграбчи триъгълния амулет, който висеше от врата й, завъртя се на едни крак, та широкополата й рокля се вдигна чак до колене и простена:

        „Абракадабра!“

     Замлъкна и когато фигурата й зае естественото си положение в резултат на гравитационните сили, извика:

       -  Нещата не вещаят нито зло, като такова, нито добро, като такова! Само, че незабавно около поселището трябва да се направи обръч от сол, за да не се променят нещата и балансът да се промени! – после кратка пауза, дообясни: Защото и да вземе доброто някакъв превес, то той не ще да е поголовен и само ще ожесточи злото! Завъртя се отново със същата оная скорост в оборот, спря изведнъж без да се олюлее наникъде и с твърд глас заповяда: Веднага! Учудващото бе, че и роклята й спря с нея, напук на Закона за центробежните сили – инерцията.

        Първи на категоричната й препоръка се отзоваха собственика на кръчмата и съпругата му. Той пална пикапа и се отправи към „Търговия на едро“, за да закупи и достави солта. Прецени се, че ще са необходими десет чувала от по петдесет килограма. Изчислиха го Гоце Джив и Лече Корей, като геометрици. Разчертаха на мегдана, с пепел, малко неправилна окръжност, съгласно географските форми по регулация, теглиха десет хорди – получи се пентагон, който да се следва по целесъобразност. Сформираха се и десет групи с отговорниците им, а самите те тръгнаха да осигурят транспорта до групите по места, където да набавят кофи за всеки осолвач. Въпросът с транспорта бе решен светкавично, отзоваха се и хора с каруци.

           Активността у населението бе затрогваща. До тоя момент подобно нещо не бе се случвало. Винаги имаше противопоставяне, обструкции, но сега – не! Предсказаното от Сибилата до момента ги изплаши и никой не посмя да влезе в противопоставяне. Страхуваха се хората, да не вземе тоя път да се получи действително някой дисбаланс между доброто и злото. Така, че ако нещо трябва да се защити, то това е стабилността. Ето защо Сибилата бе чута безприкословно.

          Ефрем Сирака тъкмо навлезе в територията на поселището със своята композиция и пикапът на кръчмаря го подмина, поздравявайки го звуково. Той кимна с глава, водейки коня. Товарът се оказа сериозен и нямаше как и той да се качи отгоре, макар Звездо да бе доста едър и силен. Обичаше той своя кон. Коня бе неговата сила и сигурност. Работата нещо  ставаше все по-съмнителна. Настигна го по пътя един от магаретарите, които разкарват солта по секторите – поздрави го, но не сподели нищо. Изненадата го очакваше на мегдана. Тъкмо нагази в него и го начиколиха някакви пощурели хора.

            Осолиха го, като херинга. В последствие осолиха коня, нахвърлиха сол по сеното и колелетата на каруцата. Още преди да се съвземе от изненадата и да попита що става, му се обясни, че се извършва защитна операция „Абракадабра“ срещу зли духове, които се насочват към поселището им. Разказаха му за поличбата и че защитният обръч се изгражда, но ще бъде осъществен напълно, благодарение и най-вече на благодетеля – новокръчмаря.

Ефрем Сирака си рече: Тоя свят се е померил! И запита:

- А какво ще стане със злите духове, които ще затворите с обръча?

- Наистина! – възкликна съпругата на новокръчмаря.

Всички се замислиха, неподготвени както за отговор на такъв въпрос, така и за тая ситуация.

- Докарайте нестинарките! – подхвърли иронично Ефрем Сирака.

- Да! – каза съпругата на новокръчмаря – Да! Да! Да! – продължи тя възторжено.

Ефрем Сирака отърси шапката си от солта и потегли, когато и Гоцо Джив, и Лече Корей пристигнаха с магарешките каручки, изпълнили своята задача. Новокръчмарят не ги остави да докладват за изпълнението на възложеното им, а предложи възбудено, незабавно да съберат дърва от населението и да напалят огън на сред мегдана, защото иначе оградените със солта духове ще си останат при тях, действително. Пална пикапа и на полузатворена врата каза:

 - Заминавам за нестинарки!

Ефрем Сирака продължи пътя си към дома, когато мощно и необяснимо хълцукане го накара да се обърне към пресечката, която подминаваше, а срещу него с вдигнати голи крила, изтеглени високо шии, в луд набег връхлитаха голи и невиждани същества. Още преди да възприеме видяното и пуйките, познали своя чорбаджия, както и коня, пристигнаха и заподскачаха вдъхновени да се качат на дилижанса, но падаха безусловно... Голотата ги сваляше.

Маргит Андрю Глок стоеше посред двора, хванала с две ръце глава, а зад нея двете й съседки надничаха ту от едната, ту от другата й страна към пристигналия влек със съпровождащите го голи пуйки.

Ефрем Сирака освободи коня и го въведе в кошарата, следвани от пуйките, които явно се чувстваха по-сигурно при коня.

-  Жено, вярно ли е това, което чувам и виждам? – запита Ефрем Сирака на излизане от кошарата.

- Съседки – обърна се той към жените – вярно ли е?

- Идеята беше на Маргит! – отвърнаха някак виновно жените.

-  Направих го за добро! – смотолеви Маргит Андрю Глок.

            Ефрем Сирака замълча след тоя отговор на съпругата си. През умът му, като светкавица, проблесна мисълта: „Дали тук може да има някакъв промисъл? Случайни ли са тия наши екзалтации? Сами ли сътворихме пяната, в която врим? Не е ли това фазата преди точката на кипене?“

И ето как най-неочаквано една въображаема заплаха обедини всички обществени прослойки. Злото събра всички! Страхът от него го постигна!

        - И как го стори? – подхвърли той.

      - Ами, аз, за да те изведа от калта, взех та повиках съседките и изхвърлихме джибрито от бадъна на бунището, а пуйките го изкълваха. Когато сутринта, след твоето излизане, отидох да ги пусна, те до една се бяха гътнали. Тогава наново извиках съседките, та ги оскубахме, за да ги подготвим за буркани и докато да се стопли водата те се размърдаха, разхълцаха и изведнъж, като видяха недобре затворената порта, се втурнаха през глава на улицата, вдигайки врява до Бога.

        -  Били се опили! – сподели една от съседките.

        - Браво! – изрече Ефрем Сирака. Значи не само аз, но и цялата ни общност ти е задължена, жено! Делото ти наистина е добро. А това, че се грижиш за мене е още по-добро. И така трябва да бъде! Добри дела и намерения, но пуйките на слънце за един ден ще изгорят. Данът им към обществото е голям, но трябва да се погрижим за тях, защото даденото е предостатъчно! Ето защо утре ще им изплетете памучни гащеризони -  ръкавчета за крилете, къси панталонки за краката и на гърба да се закопчеят. Това е задачата ви за утре, а сега се стягайте! Всички ние, заедно със съпрузите ви и децата, довечера ще отидем на мегдана, където нестинарки ще дойдат да гонят вътрешните ни зли духове. Да? – заключи той въпросително, обръщайки се към жените.

        - Да! – отговориха те категорично.

 

 

Борис Церовски